Момичето и камерата

Home / Без категория / Момичето и камерата

Яна Христова пише умело, снима красноречиво, говори разпалено и гони до дупка всеки работен проект, който я пали. В имейл подписа й седи длъжността копирайтър, но Яна е от хората, които са любопитни към всеки работен казус и никога не се отказва да търси – затова можете да я видите в студиото на запис на войсоувър за реклама, в офиса на клиент, където снима филм, или в ролята на статист за ТВ спот.

Има моменти, които Яна не споделя с нас, но всички знаем, че обича домати… и за тихата й страст към фотографията и как умее да плува надълбоко в тези води. Днес с удоволствие ви представяме Един от нас – Яна, момичето зад фотоапарата.

 

Коя е Яна в три изречения – за тези, които нямат честта да те познават отблизо?

Човек, който: гледа на препятствията като на приключения, не обича нищо блудкаво – от супа до човек, жестикулира повече, отколкото си мисли. Яна в три изречения. 🙂

Какво е за теб работата ти като копирайтър?

Възможност да удовлетворя любопитството си и да си набавя дозата „поглед през очите на най-различни хора“.

Освен към думите, имаш лично отношение и към образите – как започна да снимаш?

Думите и образите са две страни на една монета. Това е начин на общуване – с другите и със себе си. И двете са лек срещу забравата, който ни е нужен, защото сме нетрайни, умът, паметта ни са нетрайни. Затова началото беше неизбежно за мен.

снимка#116

Любим лексиконен въпрос – как би определила стила си 🙂

Любим труден въпрос 🙂 Като разказващ, а не показващ.

Във времето на бързите снимки и цветните послания залагаш на черно-бялото и лирическите внушения в снимките си. Защо?

Всичко е ерупция от душата. Не мога да я контролирам и просто я следвам. Оказва се, че, като я оставиш, те води все по-близо до… самия теб. Черно-бялото ме привлича с много неща, с това, че те отдалечава от реалността, например. А лирическите внушения… играя си да повтарям Сътворението – от нищо – нещо, занимавам се да разпадам настоящето на минало и бъдеще, на свое и чуждо. Интересно е.

снимка#116

Покажи ни най-трудната и най-забавната ти снимка и ни разкажи историите им.

Благодарение на този въпрос разбрах, че нямам забавна снимка, ха-ха! Мога да посоча най-меланхолична, но забавна…

А най-трудна, на прима виста, ми изскача в главата тази. Идеята за нея явно се е натрупвала в мен от много време, защото един ден, съвсем неочаквано и непровокирано от нищо на пръв поглед, ме сепна и… знаех какво искам да направя. Автопортрет, но и портрет на човека. Всяко нещо в нея, всеки лъч, всяка сянка, всеки предмет, е каскада от смисли. Така беше замислена и затова осъществяването й беше по-трудно от останалите – защото знаех съвсем точно какво искам да разкажа и нямаше място за игрите на случайността, с която пък иначе се разбираме чудесно.

снимка#116

По кое време през деня обичаш да снимаш най-много и имаш ли ритуали?

Специално за снимане нямам любим момент от деня, а любимо душевно състояние. Без него всичко е обречено на провал, ха-ха. Ритуалите, ако мога изобщо да кажа, че има такива, отново са свързани с това душевно състояние. Когато снимаш, също е нужна емпатия – ти „застрелваш“ един миг, който е осъден да умре, запечатваш последния му дъх, той повече никога няма да се повтори по този начин.

Сподели ни имена във фотографията, които те вдъхновяват.

Ървинг Пен, Ралф Гибсън, Чема Мадос, Катя Чаушева, Арслан Ахмедов, Цочо Бояджиев, пикторалистите. Със същата тежест обаче са и Рене Магрит, Джорджо де Кирико, Ролан Барт, Сюзан Зонтаг. Фотографията е твърде млада, за да черпим само от нея.

снимка#116

Една дума или една снимка говори повече?

Една идея. Другото е въпрос само на това как ще я изразиш.

Да завършим с любимите ти копирайтърска и визуална реклама, със сигурност имаш такива.

За любима копирайтърска не се замислям и за миг –https://www.youtube.com/watch?v=yR0lWICH3rY

Ето и една от всички визуални – https://www.pinterest.com/pin/326862885433092308/

 

За още парченца реалност от Яна следете тук.

Related Posts

Leave a Comment